Notes

Когато човек е болен в него се борят две тенденции:

надежда за оздравяване ,опасение от неблагоприятен ход и изход от болестта

Когато вземат връх страховете се развива едно състояние, което се нарича хипохондрия (постоянно се самонабюдава, чувства се застрашвн от някакво заболяване търси изследвания, консултации, които обикновено са добри, но това не ги успокоява, прави ги по неспокоини, още по тревожни, че не може да се открие болестта им). Когато хипохондрията стане много силна това води до фобия.
Тревожността се материализира със страхове. Появяват се много силни страхове от конкретно заболяване различни фобии (кардиофобия, карцерофобия, страх от заболяване от рак). Най-честите страхове са да не получи инфаркт, инсулт, СПИН, рак, да не полудее в съзнанието на хората това са най-страшните болести.

Подхода спрямо тях трябва да приемем страховете им, да им повярваме и разбираме. В никакъв случаи да не ги подценяваме. В някои случай са соматично болни, но в някои случай не са. Много е важно да не ги омаловажават да не им се казва Нищо ти няма. Този вид послания ги приемат като подценяване на състоянието им и стават още по тревожни. Медицинската сестра се приема като враг. Добре е да покажеш степен на разбиране спрямо заболяването. Прилага се и техника Не на Не-то но не при всеки.

Нехайните пациенти те могат да бъдат нехайни, поради недоверие във възможностите на медицината, заетост, имат за себе си представа, която не включва това да са болни. Такива хора въпреки, че имат явни симптоми не искат да приемат, не ходят на преглед, изследвания. Подхода е да им се дава информация.

Песиместични пациенти отказват лечение.

Добрият подход е да им се дават примери от живота, как е протекло при тях лечението.