Notes

Страница 1 ;

* звън на камбани *
- - - - - - - - -
Есента е чудесен сезон, не мислиш ли ? - шетпейки тихо , тя ме бутна и в следващия момент вече бях на земята. Заобиколен от пъстрите листа ,сякаш съм сред разсъблечените дрехи на дърветата, а над мен са те. Засрамени и пред свършен факт, че вече нищо няма да е същото. Е, поне за няколко месеца.
Сега очите ми бяха върху нея,но го прикривах. Страхувах се ,че ще ме забележи. Щеше да ме погледне отвисоко,както дърветата,както природата гледа на живота. Като даденост.
Поотупах се и понечих да стана. Искаше ми се да бягам редом с нея, да отвърна на шегите й и да я овъргалям в листата . Наблюдавайки я , сякаш протягах ръцете си към нея. Исках да я хвана и никога повече да не я изпускам.
-------------------
Телефонът. Първото нещо,което правя след сън е да вдишам . Да съм сигурен,че съм жив. Тази утрин обаче, нещо не бе наред. Кислород нямаше ,а сърцето ми биеше като барабан. Сцените от сънят се преплитаха с действителността ,а най лошото е ,че стоях в леглото безпомощен и отново наблюдател.
Протегнах ръка към чекмеджето и захвърлих телефона настрана. Сетих се ,как хората си слагат различни аларми или тонове на звънене,за да им напомнят целта на това планувано обезпокоение. Да отслабнат, да отидат на работа,рожденния ден на любимата. Е , моята аларма ме върна от живота, или ме отдели от него. Не помня.
Най забавното в сънищата е ,че колкото и кошмарни или ценни да са били за нас. .в крайна сметка ги забравяме. Ей така, сякаш в живота ни няма място за тях.
Само дето аз не можех да забравя нищо от това,което сега ще ви разкажа.

Страница 2 ;
"Трябваше да спра цигарите.." Помислих си, докато гасях поредния фас в пепелника до игралния автомат "Гармин". Този ужасен навик ми бе оставен като наказание. Спомням си как ненавиждах да рискувам малкото в живота си. Не се сещам обаче, цигарите или хазарта ? Зад мен се чу дрезгав глас - И двете.
Рут бе застанал зад мен ,подпрял масивните си ръце на стола , като бодигард, а всъщност бе просто наблюдател. Гледаше възходът ми. Сега ще ви го разясня тоя процес. Слагаш 5 лева в машинката и чакаш. Има вълшебни моменти, в които реално печелиш. За съжаление са малко ,но затова пушим цигари. Когато не ни върви го бутаме,пък сега Рут ми бута седалката, защото иска да си ходим вече.
Бяхме прекарали поредната 7 часова смяна в ада. Така му викахме на това пусто място. Защото беше прекалено хубаво за нас ,а ние обичаме хубавите неща.
Тоя живот ще ни направи богати - чу се изсумтяване в ухото ми. Ще сме супер яки като ни провърви. Някой ден - обадих се в знак на съгласие. После си изтеглихме парите,огледахме всичко с поглед, после понечихме да си ходим. Обикновено така става, погълват те шансовете за пари, опиянява те някаква периодична светлина и се носиш към целенасоченото си самоунищожение. В продължение на часове забравяш проблемите си,гаджето,здравето,миналото. Посвещаваш се изцяло на бъдещето и на онова,което може да бъде. Усещане ,подобно на пътуване във времето. Сякаш си даваш шанса да пропуснеш значително време работа,хора,болка и в прочие. Пропускаш нещо ....

Деянието беше сенчесто. Излизайки от казиното приличахме на призраци,очите ни бяха зачервени, сърцата биеха превъзбудено,адреналинът все още тласкаше кръвта до крайченцата на пръстите. Цигари. В крайна сметка това,което ни отблъскваше бе природата. В този злощастен за зениците ни момент, слънцето грееше прекалено ярко в гаснещите ни очи.

Страница 3 ;