Notes

Красива си, усмихваш се чаровно, но хич не можеш да пееш. Направо си катастрофа. Ако и гласчето ти беше ангелско като личицето, щеше да покориш цяла Европа", бащински клати глава известният музикален педагог Етиен Леви.

Не знам дали да се смея, или да плача. От вълнение и думичка не мога да изрека пред дългокосия музикален спец, който също се чуди дали пък не съм си глътнала езика. Явно решава, че е време да разчупи малко обстановката и ми казва още няколко успокоителни думи, преди да ме отпрати.

Етиен явно се притеснява, че е уплашил поредното момиче. Няма как да му кажа, че мисията ми не е била да пея, а да проникна зад кулисите на X FACTOR.

Музикалното реалити се очаква да бие по зрителски рейтинг дори втория сезон на "Мюзик айдъл", който и до ден-днешен държи рекорда по гледаемост. Продуцентите на X FACTOR се заричат, че ще направят още по-успешен продукт.

Проведени са кастинги в седемте най-големи града на България, където се явяват около 5000 кандидати за слава и богатство. Наградата е повече от привлекателна. Победителят ще бъде пратен да запише парче в чужбина

заедно с професионалисти, които са изградили кариерата на звезди от ранга на Дженифър Лопес, Алиша Кийс и Бионсе. Дори и да не стигнат до обща песен с Бионсе, кандидатите са наясно, че ще се сдобият с невиждана слава и известност, ако бъдат избрани за същинския конкурс, който ще се излъчва през есента по Нова телевизия. Явно много хора в България са готови на всичко за славата и парите. Подобни мисли ми се въртят в главата, докато се опитвам да си проправя път сред 1500 мои конкуренти в софийската зала "Фестивална". (Продължава на 55-а стр.)

Съвсем нормално в столицата се явяват най-много кандидати и още от сутринта се сблъсквам с почти професионално подготвени певци.

От малка съм наясно, че не мога да пея, но моята задача е поне да се явя пред журито и да усетя атмосферата на конкурса. Докато чакам, разбирам, че има хора, които сякаш са дошли на война. Добре, че организаторите са се сетили да осигурят линейка, която да извозва "ранените", ако стане напечено. Някои ти се усмихват приятелски, но има и такива, които ще те изядат с парцалите само и само да те елиминират от битката.

Подготовката за участието ми отнема една седмица. Денонощно съм си припявала "Тази нощ" на D2, защото от малка харесвам Дичо и се надявам той да ми донесе късмет. Не смея и да си отворя устата, за да не разберат, че не съм никаква певица и съм дошла да разкрия тайните на конкурса. През цялото време по петите ми върви репортер, който на всяка цена иска да вземе интервю от мен. Как да му обясня, че сме колеги и няма начин да му разкажа нещо интересно, защото сме конкуренция.

"Повечето от тия клоуни не стават за нищо. Идват само заради идеята. В коридора се надуват кой какво може, а вътре ще им увяхнат гласчетата. Сигурен съм, че по-мълчаливите са най-сериозната ми конкуренция", процежда през зъби дълго момче, което страни от компаниите, които несупешно се опитват да изкарат заедно някое от популярните български шлагери. Новият ми приятел явно сам е решил да пробива и гледа с презрение веселяците, които са дошли просто да се позабавляват. Има и такива, които се явяват с идеята да измъкнат автограф от някоя известна личност, а такива не липсват. Голяма групичка от момичета е приклещила в ъгъла водещия Део, който се опитва да се измъкне с по някоя шегичка.

"Стягайте се, че в другите градове имаше страхотни певци. Участието ви не е шега работа. Я по-добре да ви разкажа един стар виц", извисява глас Део и групата му от фенки взема застрашителни размери.

Точно съм решила да се покрия за известно време, за да упражнявам песента на Д2 и в този момент до мен застава Джони Деп.

Не мога да повярвам на очите си. Явно продуцентите на X Factor са успели да доведат звезда от световен калибър, за да увеличат интереса към шоуто. Точно се готвя да се хвърля в обятията на Деп, и той проговаря на чист български език. Оказва се, че не е звездата от "Карибски пирати", а неговият двойник Жоро Лазаров. Приликата между Джони и Жоро е удивителна. Много от другите участници също като мен са заблудени, че пред тях стои холивудското величие. Българският Деп сякаш не забелязва интереса към него. Дошъл е не да раздава автографи, а да се бори за място сред избраните да участват в музикалното риалити. Холивудската ми треска тъкмо е отминала и някъде из тълпата изскача самият Азис. Появата му ми се струва по- логична от тази на Джони Деп и се насочвам към него, за да си поговоря.

"Не съм този, за когото ме мислиш, но пак съм известен. Няма начин да не си чувала за Саранди. Всички постоянно ме бъркат с Азис", стряска ме двойникът на оролкпевеца Васил. В този момент покрай него минава и Радо Шишарката. Този път няма измама. Това си е оригиналната Шишарка. Любимият певец на мутрите от 90-те години е довел цялото си семейство, за да го подкрепят в битката за място в шоуто.

Наоколо е пълно с по-млади и по-стари певци с доста богата кариера зад гърба си. Някои от тях сякаш усещат, че не съм от тяхната порода, и започват да ме проучват. Нарочно ме заливат със сложни музикални термини от сорта на "синбек", а едно момче дори ми споделя, че гласът му бил три октави, каквото и да означава това. Аз си нямах и понятие какво ми обясняват, но се измъквам от ситуацията, сипейки похвали и щедри усмивки.

Номерата ми не минават и вече ме разпитват къде и кога съм се учила да пея. Точно в този момент идва и моят ред. Чувам си номера и ми идва да припадна, не мога и една нота да изпея вярно. Симпатична девойка буквално ме влачи към комисията, оглавявана от Етиен Леви. Пред мен са се наредили няколко момиченца в сребристи одежди и остри токчета. Тоалетите им са предизвикателни, но и те май не могат да пеят. Вече по-спокойна се изправям пред журито и не обръщам внимание на злобните погледи, които ми мятат вече отхвърлени кандидати. В стаята Леви и колегите му ме разпитват за образованието ми и какво работя. Налага се да лъжа. Питат ме дали се занимавам с музика и, естествено, отговарям, че пея само под душа, което си е самата истина. Идва моментът, в който трябва да ме чуят, и отново усещам тръпки по гърба си. Някак си успявам да започна песента и след края очаквам да ме изхвърлят с шут от стаята. Вместо това ми се усмихват любезно и просто ми казват, че не ставам за тая работа. Не се сърдя, защото ми е гот да съм част дори за няколко часа от този проект. Навън ме разпитват как е било, но нямам сили да обяснявам. Убедена съм, че пак бих се явила на последния предварителен кастинг в Бургас, защото е приятно да си известен дори само за един ден.

Стр. 56, 55