Notes

Матей 6:16-18 16 А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,
18 за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
От създанието на света стремежа на сатана е бил да разделя онова, което Бог е съчетал, да разделя вътрешната от външната религия, да ги очуждава една от друга. Успехът му при онези, които не знаят неговите помисли не е бил малък. Във всички времена онези, които са ревнували за Бога, макар и лишени от разбиране са се държали стриктно за правдата от закона, за изпълнението на външните задължения, но при това напълно са пренебрегвали вътрешната праведност, правдата, която идва чрез вяра. Други са изпаднали в друга крайност пренебрегвайки всички външни задължения, дори може би са одумвали и съдили закона, що се отнася до изпълнението на тези външни действия. Точно тази измама на сатана довежда до честото противопоставяне на вяра и дела. Много хора показващи искрено осърдие за Бога са попадали за известно време в едната или другата крайност. Едни са издигали толкова високо вярата, че напълно са изключвали добрите дела и то не само като причина за оправданието, зашото знаем, че човек се оправдава даром, чрез изкуплението, което е в Христос, но и като необходим плод на вярата и като съставна част от учението на Господ Исус Христос. Друи в желанието си предодвратят тази опасна грешка са отишли твърде далеч в противоположната посока или са застъпвали мнението, че добрите дела са основание или най-малкото предусловие за оправданието или така са говорили за тях, като че те са всичко и във всичко цялата религия на Господ Исус Христос. По същия начин са противопоставяни и целта и благодатните средства. Някои хора са съзирали цялата религия в посещение на богуслужения, в причастието, в слушание на проповеди и в четенето на Християнска литература. При това са изпускали от поглед целта на цялата тази дейност, а именно любовта към Бога и ближния. Това пък е карало други да омаловажават, та даже и да пренебрегват божиите благодатни средства. Такова срамно отношение към тези средства е подкопавало и унищожавало същинското им предназначение. Но никое от благодатните средства не е било така крайно третирано от хората, като това, за което Исус говори в Матей 6 глава стихове от 16-18. Става дума за религиозният пост. Едни са оценявали поста така, сякаш той е едва ли не самоцел или най-малкото неразвита част от целта. Другите са считали, че постът няма никакво значение и е едно безплодно усилия нямащо никакъв принос за постигането на целта. Истината най-вероятно е посредата. Постът не е всичко, но е и нищо. Не е самоцел, а скъпоценно средство водещо към целта. Едно средство дадено от самия Бог, чрез което с пълна сигурност желае да ни даде своето благословение, ако то бъде прилагано правилно, за да изясня това първо ще се опитам да покажа същността на поста и какви различни видове и степени има. После ще видим какви са причините, основанията и целите на поста.
Първо - каква е същността на поста и какви различни видове и степени има. Що се отнася до същността на поста всички боговдъхновени старозаветни и новозаветни писатели употребяват думата постя в съсвсем еднозначен смисъл - лишавам се от храна. Това е толкова ясно, че би било напразо да се цитират думите на Давид, Еремия, Исая и други пророци и тези на Христос и на апостолите. Всички са на едно мнение - постене означава лишаване от храна за определено време. Нашите отци във вярата обичайно са свързвали с поста други неща, които не принадлежат към него - занемаравяне на облеклото, махане на украшения, обличане на траурни дрехи, посипване с пепел, носене на облекло от груб плат на голо, но в Новия Завет едва ли ще намерим някакво указание за подобни неща, също и първите християни едва ли са ги прилагали, макар, че някои от тях в сърдечното си покаяние прибягваха до тях като външни знаци на смирение. Още по-малко апостолите и техните съвременници прилагаха самобичуването. А що се отнася до степените и нивото на поста имаме примери на хора, постили повече дни без прекъсване. Така Мойсей, Илия и Христос, въоражение за целта със свръхестествена сила, постиха по 40 дни и нощи, но обичайната продължителност на поста, според Библията е един ден от сутринта до вечерта. Такъв пост беше прилаган често от първите християни. Най-ниското стъпало на поста, ако на това ниво той може да бъде наречен така е въздържането от пищни гозби. За това има някои указания в словото като например Данаил и неговите приятели. Поради особени съображения те не искаха да се осквренят с царските ястия и вино. Данаил помоли началника на скопците да им поднася зеленчук и вода. Може би обичаят по време на постите да има въздържание от месо и вино идва като криво-разбрано повторение на този пример, но при Данаил и приятелите му решението дойде не от убеждение, че месото и виното са най-хубавите неща и че във време на приближаване при Бога трябва да се яде най-безвкусното нещо.
2. Бих желал да изложа причините, основанията и целите на поста. Преди всичко под въздействието на силни чувства и мощни пориви, човек е така завладян от тях, че забравя за яденето. В такива моменти той няма влечение и към жизнено-необходимото, а какво остава за някакви кулинарни шедьоври, изискващи съвсем друго настроение. Саул казва : Намирам се в голямо утеснение, защото Фелистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мен. Той не беше вкусил храна през целия ден и през цялата нощ. По време на корабокрушението с Павел, застрашените пътници 14 дни не бяха вкусили нищо. Давид, когато чу за смъртта на Саул и Йонатан плака и пости до вечерта. Често хората, чиито сърца и умове са дълбоко докоснати предприемат пост боейки се дори насъщната храна ще ги откъсне от мислите им, които изискват цялото им внимание и съсредоточеност. Например Саул падна на земята, нямаше сила у него, но въпреки това каза "Не ща да ям" и трябваше слугите и жената да го агитират да стане и да яде. Именно това е естествената основа на поста - човека изпаднал в дълбоко огнетение, убит от скръб поради греха и от съзнание за божия гняв, може да пости и извън правилата без да се замисля дали изпълнява или не дадена заповед от Бога. Да забрави да яде хляба си, да се въздържа не само от изискани ястия, но и от насъщната храна. Нашата църква казва за поста "Когато хората чувстват в себе си тежкото бреме на греха, когато виждат, че заплатата му е смрът и виждат с духовните си очи ужаса на ада, те треперят и сърцата им се свиват. Не могат друго, освен да се оплакват и да издигат жалбите си към всемогъшия Бог, да го молят за милост. Когато това се извъшва с пълна сериозност разумът им е така грабнат отчасти от страх, отчасти от желание да бъдат освободени от проклятието на пъкъла, защото апетитът за ядене и пиене изчезва и мястото му бива заето от отвращение към всички светски неща и удоволствия. Нищо не могат да направят освен да плачат и скърбят и от думите и поведението на тялото проличава умората от живота. Друга причина или основание за постене е, че много от хората със страх от Бога са напълно наясно колко често чрез злоупотребата с разрешени неща са Му съгрешавали. Знаят колко често са преяждали и така са престъпвали святата божия заповед за въздържаност и разум., как са се поддавали на плътски желание и с това може би са съсипвали здравето си, но със сигурност душата им е била наранявана, защото по този начин са подхранвали безумието си, галили са лекомислието си, лековатоста на характера си, глуповато-безгрижаната надежда към неща от съдбоносна важност, нестабилността и несериозността на духа, неща, коиото не са друго, освен пиянство на душата. То е притъпило и най-благородните им способности, както виното съсипва човека, но когато изпитат страх от Бога те придобиват сила да се преборят с това пиянство, въздържат се от всяко прекаляване от всичко онова за малко е щяло да ги заведе във вечно осъждение. Често въздържанието им е пълно и те старателно се трудят да са по-умерени във всяко нещо. Спомнят си добре как изобилната храна не само е умножавала безгрижието и лековатоста на духа, но и глупавите и несвяти желания, нечистите влечения. Опитността им ги е убедила в това. Другата причина за поста е да се откъсне тялото от храната като повод за пожелания и страсти, да се премахнат примките към глупавите и вредни копнежи, към суетните желания. Може би не бива да пропускаме още едно основание за поста макар, че не съм сигурен дали трябва да му придаваме огромно значение. То е решимостта на благочестивите хора да се самонаказват заради злоупотребата с добрите дарове от Бога, като понякога напълно се отказват от тях. Една от най-важните причини за пост е това, че поста е помощ за молитвата, особено когато отделим повече време за нея. Тогава се случва често Бог да извиси душите на своите слуги над земните неща и да ги въздигне до третото небе, понеже постът е преди всичко помощ за молитвата, той е бил често в ръката на Бога не само като средство за укрепване и умножаване на дадена добродетел, както някои по суетен начин си представят без да имат основание в словото, разума и опита, но и за добиване сериозност на духа, усърдие, чувствителност и нежност на съвестта, умиране за света и в последствие любов към Бога и всички други святи и небеси влечения. Не бива да мислим, че има естествена или принудителна връзка , между поста и обещаните от Бога благословения, но Той ще бъде по свой начин милостив, ще подари онова, което за него е добро, чрез средствата които са му угодни. Поста е средство за ибягване на божия гняв и за постигане на желаните благословения. Колко мощно средство за избягване на божия гняв е постът личи от примера с Ахаав. Никой не бе подобен на Ахаав, който продаде себе си да върши зло пред Господа Ахаав се продаде и беше като роб купен с пари, но когато раздра дрехите си тури вретище, пости и ходеше внимателно Слово от Господа дойде към Илия. "Видя ли как се смири Ахаав, понеже той се смири пред мене, няма да докарам злото в неговите дни. За Данаил четем, че той търси Бога, за да предодврати гнева му с пост, вретище и пепел. В края на молитвата си той подчертава тази цел. "Господи според всичката твоя правда или милост нека гнева ти и яроста ти се отвърнат от твоя град Йерусалим. Послушай молитвата на слугата си и осияй с лицето си върху запустялото светилище . Господи, послушай! Господи, прости, заради себе си ." Но не само от божия народ можем да се учим да търсим смекчаване на гнева на Господа, а даже и от езичниците. Когато пророк Йона съобщи, че ниневия ще бъде съсипана те се обърнаха към Бога с пост, вретище и пепел , дори и животните разбраха, че и те съгрешиха и се нуждаеха от покаяние, а чрез примера им хората трябваше да се замислят за себе си. Надеждата им беше, че Бог може би ще се смили. Усилията им не останаха напразни. Божият гняв се оттегли от тях. "Йона 10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи." Постът не е само средство за избягване на божия гняв, но и за достигане на жадуваните благословения. Когато единаесетте племена бяха разбити от венеаминците всички те дойдоха във Ветил, плакаха и постиха. Тогава Бог каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви. Също и Самуил събра Израил за пост, когато дойде нападание от Фелистимците. В резултат Господ ги избави и им даде победа. Ездра прогласи пост при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от него добър път. И той ни послуша. Неемия пости и се моли пред небесния Бог и Той му помогна да придобие благоволението на царя. По подобен начин апостолите свързваха поста с молитвата, когато желаеха Божието благословение за важни начинания.

С поста винаги трябва да свръзваме усърдната молитва, като изливаме душата си пред Бога, признаваме греховете си, прекланяме се пред мощната му ръка и изповядваме всичките си желания, вината и безпомощността си. Постът е време, в което се молим повече за себе си и за хората около нас. Да свързваме поста с молитвата - така ни учи Господ Исус Христос.
Исая 58:6-11
6 Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?
7 Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?
8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.
9 Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,
10 Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;
11 Господ ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват.