Notes

ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
гр. ВАРНА




КУРСОВА РАБОТА
на тема:
“ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ С РУМЪНИЯ “




Изготвили: Красимира Атанасова - фак.N 1308
Милена Славчева - фак.N 1278
спец. МИО, гр. 42

1997
СЪДЪРЖАНИЕ

I. Кратък исторически преглед на двустранните отношения на България и Румъния
стр. 2
II. Характеристика на икономиката на Румъния стр. 3
III. Договорно-правна основа на сътрудничеството между България и Румъния
стр.10
IV. Анализ на външната търговия на България с Румъния стр.13
1. Преглед на стокообмена и динамика на износа и вноса за периода 1990 - 1996г.
стр.14
2. Стоков анализ на външната търговия на България с Румъния за периода 1992 - 1996г.
стр.17
3. Външнотърговско салдо по стокови раздели стр.22
V. Проблеми във външноикономическите отношения на България и Румъния
стр.24
VI. Перспективи за взаимно сътрудничество стр.28
Използваната литература стр.38
Приложения стр.39


КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ДВУСТРАННИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ

Във всички двустранни договори, подписвани между България и Румъния от 1948г. насам (1948г. - първият българо-румънски договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство) се подчертава приятелството между двете държави и двата народа. От Освобождението до 1919г., доколкото са били сключвани договори, страни по които са били Царство България и Кралство Румъния, те са представлявали международни актове, при които едната страна е била победителка - Румъния. Такива са: Санктпетербургският протокол от 1913г., с който България е принудена да отстъпи част от Южна Добруджа на северната си съседка; Букурещкият мирен договор от 1913г. и Ньойският мирен договор от 1919г., които утвърждават анексията на цяла Южна Добруджа от Румъния. Крайовската спогодба от 1940г., с която Румъния отстъпва Южна Добруджа, също не създава условия за истински добросъседски отношения. Дори и в най-ново време, когато двете държави тръгват по нов път на развитие и преустройство, румънското поведение във връзка с Южна Добруджа не подсказва истинско приятелско отношение към България и български народ.
Със създаването на международната организация за икономическо сътрудничество - Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949г. бе поставено началото на икономическата интеграция на бившите социалистически страни, включително тази на България и Румъния. В този период развитието на стокообмена се основаваше на дългосрочни търговски спогодби и годишни протоколи за стокообмен. Първата дългосрочна търговска спогодба е подписана пред 1957г. и обхваща периода до 1960г. Тя бива последвана от редица други петгодишни спогодби.
След разпадането на икономическите връзки в рамките на СИВ, България и Румъния поддържат своите отношения на основата на двустранни договори и споразумения в съответствие с икономическия приоритет на всяка от двете страни.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИКОНОМИКА НА РУМЪНИЯ КАТО ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРО-РУМЪНСКИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

Република Румъния измина дълъг път откакто отхвърли стария режим преди повече от седем години, насочвайки се към пазарна икономика и демократично управление. Като втория най-голям пазар в Централна и Източна Европа с население от 22млн. души и територия от 238 хил.км2 , Румъния разполага с икономическия потенциал, който дълго време е очаквал признание. След старта на реформите през 1990г. румънската икономика направи структурен преход от държавна, индустриална/селскоспопанска ориентирана към частна, с превес на сектора на услугите икономика. Това преструктуриране бе съпроводено от голям спад в индустриалното производство, инфлация, безработица, деградиране на националната валута и на външнотърговския баланс, с появята на значителен дълг. В краткосрочен план икономическите реформи действително наложиха немалко ограничения, но същевременно те са базата за по-значително развитие в бъдеще.
Пакетът от нови икономически реформи либерализира цените и валутните курсове и засили процеса на приватизация. До март 1997г. правителството е либерализирало всички цени с изключение на тези на транспорта, отоплението, електроенергията и обществените услуги. Удвояването на цените на горивата през 1997г. съгласно икономическата програма на новото правителство се отразява върху цялата икономика, а оттам и върху повишаване темповете на инфлация. За 1997г. се счита, че инфлацията ще достигне 150%, т.е. четири пъти по-висока в сравнение с 1996г. (38,7%), а прогнозите за 1998г. са тя да спадне на 75%, благодарение на стабилизационна програма.
Либерализацията на валутния пазар започна през февруари 1997г. като 28 банки получиха правото да търгуват с валута. Националната валута-леята след значителна девалвация през 1995г. успя да се стабилизира, като очакванията са до края на 1997г. леята да достигне ниво от 7800 леи за долар. Засега Румънската централна банка възнамерява да запази свободното нарастване на курса на леята спрямо долара, но за вбъдеще се очаква по-строга монетарна политика от страна на банката, която ще предотврати евентуална драстична девалвация.
Процесът на приватизация в Румъния стартира през 1992г. със закон 58/1991г. и бе основана Национална Агенция за приватизация като координатор. Първият етап от приватизацията приключи с раздаването на приватизационни бонове до 30.09.1995г., като 60% от акциите в около 4000 държавни предприятия се разпределиха мужду гражданите, а останалите 40% от акциите се предлагат за продажба от фонда “Държавна собственост”, който чрез боновите книжки предава собствеността на частните приватизационни фондове. Вторият етап се осъществи с влагането до 3.III.96г. на приватизационни бонове в предприятията за приватизация. Повечето приватизирани компании бяха продадени на старото ръководство без да се вложат почти никакви нови капитали или технологии. Най-бързо процесът на приватизация протече в селското стопанство и строителството. В сравнение обаче с останалите източноевропейски страни темповете на приватизация в Румъния са по-бавни.
През 1996г. БВП на страната надхвърля 35млрд.долара, което означава 1564 долара на човек от населението. През последните десет години БВП на човек от населението намалява с 4% средногодишно. На селското стопанство се падат 21% от произведения в страна БВП през 1996г., на промишлеността -33%. 1996г. е успешна и за двата сектора на икономика, макар и с по-бавни темпове в сравнение с 1995г-селското стопанство показва нарастване с 3,5%, а промишлеността с 6,7%.
Чуждият капитал влиза в Румъния със значително по-бавни темпове, отколкото в другите държави от Централна и Източна Европа. Общият обем на чуждите инвестиции в края на февруари 1996г. достигна 1 679 943хиляди долара при 49 809 фирми. По-голяма част от инвестициите са ориентирани към хранително-вкусовата промишленост, леката промишленост, електрониката, транспорта, комуникациите, туризма и машиностроенето. Сред основните инвеститори в румънската икономика са : Южна Корея, Гърция и Италия.
Икономическата реформа засегна и сектора на външната търговия. Стъпките, предприети за реформиране на външната търговия имат за цел да се осигури цялостна икономическа стабилност; да се насърчи износа; да се осигури надеждна защита на местните производители и потребители; успешна интеграция на румънската икономика в европейските структури; да се насърчат икономическите връзки на Румъния с всички нейни търговски партньори.
От 1991г. вносът и износът в Румъния се либерализират, като с малки изключения никакви разрешения за износ и внос не се изискват.
По данни на румънска митническа статистика, външно-търговският стокооборот през 1996г. възлиза на 17 630млн.долара, което е с 4% по-ниско в сравнение с 1995г. (29883млн.долара), в това число износ равен на 7660млн.долара (снижаване с 3,2%), внос - 9970млн.долара (намаление с 3%). Салдото на външнотърговския баланс на Румъния, както и през преходните години, е отрицателно и представлява 2310млн.долара.
Сред основните партньори на Румъния първо място заемат страните от Европейски Съюз, където е съсредоточена близо половината от румънската търговия. Както в износа, така и във вноса доминират Германия и Италия, съответно с 18% и 16% от общия износ и 17% и 15% от общия внос. Страните от Централна и Източна Европа заемат 14% от износа и близо 23% от вноса. България е сред първите 20 търговски партньори, но мястото което заема не отговаря на възможностите на двете страни.
През 1996г. експортната структура на Румъния не претърпя особени изменения в сравнение с 1995г. - повече от 90% се падат на промишлената продукция, предимно машини и оборудване, металургични стоки, химически продукти, шивашки изделия, кожена галантерия, мебели. Значително се увеличават за последната година доставките на селскостопанска продукция, текстилни изделия, медикаменти, обувки.
Политиката на румънското ръководство в областта на външната търговия е насочена към стимулиране на износа по пътя на предоставянето на различни видове данъчни и финансови привилегии, такива като освобождаване от ДДС, връщане на мита за вносни компоненти, оказване на финансова подкрепа в кредитирането на производствата и доставките.
Вносът в Румъния през 1996г. се е съкратил в сравнение с 1995г. с 3% и е на стойност 9970,2млн.долара. Намалението е в резултат на намалението на вноса на нефт, суровини за промишлеността, редица потребителски стоки (в частност телевизори и битови електро-машини), хранителни продукти. Около 50% от вноса е съставен отново от минерални суровини, машини и транспортни средства, оборудване, продоволствие.
Основен инструмент за регулиране на вноса си остава митническата тарифа. Размерът на митата варира между 11% и 60%. Максималното мито от 60% се прилага за някои категории стоки и по-специално - за луксозни стоки. Преференциална система на кредити-ране при закупуване на машини и оборудване в Румъния няма. В същото време мястото намират митнически преференции, предоставяни на чуждестранни инвеститори при осъществявания от тях внос на машини и оборудване като вноска в регистрирания капитал на чуждестранна компания - когато тя се създава или при увеличаване на капитала; при внос на машини и оборудване от страни - членки на ЕС, ЕАСТ и страни от групата на ЦЕФТА, с които Румъния е сключила съглашение за свободна търговия (Чехия, Словакия). Приети са някои мерки относно митническото облагане на машини, оборудване и инсталации, внасяни като част от договори за лизинг. Приети са и някои мерки за закрила на местното производство от вноса на субсидирани изделия или при дъмпинг на стоки.
Като важен елемент от пазарната икономика на Румъния са създадените на нейна територия свободни икономически зони. В началото на 1997г. тези зони бяха четири - Сулина, Констанца-Юг, Браила и Галац. Дейността на СИЗ се регулира от закони за чуждестранни инвестиции и режима за свободните зони. Действащото законодателство предвижда освобождаване на постъпващите в зоните стоки, предназначени за Румъния и трети страни, от плащане на мита и данъци, в това число и ДДС. Понастоящем посочените свободни зони се намират в стадий на установяване и нямат някаква особена роля в търговския оборот на страната.
По-важни икономически показатели на Румъния
Единица 1993 1994 1995 1996 1997
Население милиони 22.76 22.73 22.68 22.63 22.65
Безработица % 10.2 10.9 8.9 6.1 10.3
Номинален БВП милиарда $ 26.37 30.8 35.53 35.40 40.00
Номинален БВП
на глава от население долари 1159 1323 1566 1564 1765
Инфлация % 256.1 136.8 32.2 38.7 150
Валутен курс лея/долар 760.1 1655.1 2033 3093 7500
Износ FOB милиони $ 4882 6151 7516 7660 7850
Внос FOB милиони $ 6012 6562 8688 9203 9435
Търговско салдо FOB милиони $ -1130 -411 -1172 -1543 - 1585
Валутни резерви милиони $ 995 2086 1579 2103 2300
Общ чуждестр.дълг (публичен и частен) милиони $ 4249 5490 6696 7900 9500

Румъния е член на МВФ от 15.XII.1972г. Нейнана квота е 754,1млн.СПТ (около 1 млрд.долара) и досега сумата на отпуснатите кредити от МВФ възлизат на 424млн.СПТ (581млн.долара). Подписала е над 100 двустранни и многостранни споразумения - Европейско споразумение за асоцииране със страните от Европейския съвет, което влиза в сила от 1.02.1995г.; споразумение за свободна търговия с ЕАСТ и др. Икономическото сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа също се поставя вурху нови основи - от 1 юли 1997г. Румъния е приета в Централноевропейската асоциация за свободна търговия (ЦЕФТА).
Важна стратегическа цел в румънската политическа ориентация е присъединяването и към НАТО, колкото е възможно по-бързо. Румънската политика за евроатлантическа интеграция като основен неин приоритет има двойно предназначение: да се гарантира националната сигурност и да се засили сътрудничеството с други страни от региона.

ДОГОВОРНО-ПРАВНА ОСНОВА НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ

Търговско-икономическото сътрудничество между България и Румъния се развива на базата на подписаните между правителствата на двете страни договори и споразумения. Основните документи са следните:
1. Договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Румъния - януари 1992г.
Договорът се сключва за срок от 20 години. Двете държави се задължават да развиват своето сътрудничество във всички области. На първо място - взаимоизгодно стопанско сътрудничество: - те ще осигуряват благоприятни условия за предприемачество, търговия или друга стопанска дейност на физически и юридически лица на своята територия; - създаване на смесени предприятия и банки с участието и на партньори от трети страни; - разширяване на туристическия обмен. Двете държави ще разширяват и усъвършенстват транспортните връзки и комуникациите между тях, включително и връзките в зоната на общата граница. България и Румъния ще развиват своето сътрудничество в областта на културата, образованието, здравеопазването, социалните грижи и спорта. Те ще придават приоритетно значение на своето сътрудничество за опазване на околната среда, както на двустранна основа, така и заедно с трети страни и в различни международни организации.
2. Спогодба между НРБ и СРР за дългосрочно икономическо, техническо и научно сътрудничество и коопериране - 20 юни 1975г. (Ратифицирана с Указ N 1353 на Държавен Съвет от 14.07.1975г. Публикувана в ДВ бр.59, 75г. В сила от 6.02.1976г.)
3. Конвенция между правителството на НРБ и СРР за сътрудничество в областта на опазване на околната среда - декември 1991г. (Ратифицирана със Закон от Народното събрание на 7.02.1992г., публикувана в ДВ бр.15, 92г. В сила от 23.09.92г.)
4. Договор между правителството на НРБ и правителството на СРР за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. В сила от 23.05.95г. за период от 15 години.
5. Спогодба между правителството на НРБ и правителството на СРР за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото. (Ратифицирана със закон , приет от 370 НС на РБ на 22.02.1995г. - ДВ,бр.22,95г. В сила от 12.09.95г.)
Данъците, за които се прилага спогодбата:
 За България: данък общ доход и данък върху печалбата;
 За Румъния: данък общ доход на физически лица, данък печалба на юридически лица, данък върху заплатите и други подобни възнаграждения, данък върху дохода от селскостопанска дейност, данък върху дивидентите.
6. Конвенция между правителството на НРБ и правителството на СРР за начина на проучване и разрешаване на някои въпроси по българо-румънската държавна граница - 9 март 1973г. (Ратифицирана с Указ N 853 на Държавен Съвет от 11.04.1973г., ДВ,бр.32 от 1973г. В сила от 27.09.1973г.)
7. Конвенция между правителството на НРБ и правителството на СРР за опазване , поддържане и възстановяване на граничната линия и на граничните знаци на сухоземния участък на българо-румънската граница - 27 май 1978г. (Ратифицирана с Указ N 1346 на Държавен Съвет от 25.07.1978г., ДВ,бр.61 от 78г. В сила от 25.04.1979г.)
8. Санитарно-ветеринарна конвенция между Румъния и България относно вноса, износа и транзита на животни и животински продукти.
9. Конвенция относно уреждането на взаимните железопътни съобщения между България и Румъния през Кардам - Негру-Вода.
10. Конвенция относно уреждането на съобщенията с ферибот между България и Румъния през Русе - пристанище Гюргево - граница и обратно.

АНАЛИЗ НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ С РУМЪНИЯ.

Търговско-икономически отношения на България и Румъния се развиват динамично, но независимо от това тяхното равнище не отговаря на съществуващия потенциал и благоприятни предпоставки - двете страни са непосредствени съседи с обща историческа съдба, сходен бит, а през последните години - и с много проблеми, характерни за двете страни в преход към пазарна икономика.

1. Преглед на стокообмена и динамика на износа и вноса за периода 1990-1996г.
Традиционно стабилният и динамично развиващ се стокообмен между двете страни през периода 1990г.-1996г. следва силно изразена низходяща тенденция, спадайки от 692млн.долара през 1990г. до 140,3млн.долара през 1996г., т.е. намалял е пет пъти. Най-силно съкращение на стокообмена между България и Румъния се наблюдава през 1991г., когато обемът му се оценява едва на 74,5 млн.долара или малко повече от 10% от регистрирания през 1990г. стокообмен от 692 млн.долара и представлява половината от стокообмена през 1996г.
Стокообмен на България с Румъния (в млн. долари)

1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996
Стокообмен
Износ
Внос
Салдо 613.0
328.0
285.1
42.9 692.0
518.5
173.5
345.0 74.5
62.8
11.7
51.1 214.6
113.5
101.1
12.4 188.4
90.9
97.5
-6.6 142.9
64.2
78.7
-14.5 149.9
96.3
54.6
40.7 140.3
73.1
67.2
5.9
Съотношение износ-внос
1.15
3.00
5.37
1.12
0.9
0.8
1.75
1.09

Настъпилите промени в износа и вноса се измерват в пъти понижение. Така например през 1996г. износ на България за Румъния е едва 73,1млн.долара или 7,1 пъти по-малко от 1990г., а внос - 67,2млн.долара или 2,6 пъти по-малко. Критична година за взаимния стокообмен в рамките на периода 1990-1996г. е 1991г., когато износът и вносът спадат съответно 8,3 и 14,8 пъти спрямо предходната година.