Notes

8.4.2013
12:30 AM

Денят е Неделя. Въпреки че след само 2 дена, с майка ми заминаваме на почивка, където се очертаваше да си прекарам чудесно, аз се чувствам ужасно...
Същият този ден, рано сутрин, в 5:30 сутинта, аз и още двама мои приятеля бяхме задържани от транспортна полиция. Но нека започна историята си малко по отрано...
Аз, Наско и Лъчо бяхме на малкия покрив на НОИ, където дадохме начало на вечерта. Бяхме си купили алкохол и възнамерявахме да се напием, за да може след това без много да го мислим да успеем да се забавляваме, намирайки подходящо място на момента. След 2 часа на покрива и няколко промила алкохол в кръвта ни, място не измислихме, затова решшихме просто да тръгнем нанякъде. Този път ни отведе към Централна Гара. Влизайки вътре и поглеждайки към таблото видяхме, че има влак в 5:10, който щеше да замине за Враца и да мине през Зверино, селото на Наско. В момента бе 5:05 и ако искахме да го хванем, то трябваше да се забързме. Нямахме много време, за да се чудим дали да се качим или не и какво ще става занапред, затова тръгнахме към 11 перон на принципа "Каквото ще става, да става". А това с полицията не трябваше да става ! Но да продължа с историята... Оказа се, че влакът беше тръгнал, тъй като на 11 перон беше пусто. Затова пък, на отсрещния перон стоеше влакова композиция съставена от най-новите вагони, с които разполагаше БДЖ. Вратите на вагоните бяха отворени, затова решихме да се качим. Седнахме на едно от купетата, където дояждахме хот-дозите, които си бяхме закупили от гарата. Наситени, тръгнахме да излизаме. Точно преди да слезнем, Наско се натъкна на ел. тъбло, което стоеше до вратата. Тук е моментът да продължа разказа си в 1л. ед. ч. Видях как Наско се опитваше да отвори ел.тъбло с ключ. Накрая успа и двамата с Лъчо започнаха да обръщат всички копчета наобратно, както и да натискат разни бутони. Това не беше всичко, тъй като явно нямаше електрическо захранване и цъкането на копчета и бутони не даваше явен резултат, те решиха да започнат да приложат по-тежка форма на хулиганство, откъртвайки от таблото някакви части, които по-късно научихме, че са служили за осветлението във вагона. Моята рола беше на наблюдател, който не се обаждаше, за да ги напътства в деянието им, а по-скоро обратнато. Знаех, че не е правилно това, което правят и им казах да престанат. В отговор, Лъчо ми отговори, че това скапано БДЖ било достатъчно мизерно вече. Приканвах ги да си тръгваме, но любопитството на Наско не му позволи, защото видя друга влакова композиция завършваща с пощенски вагон и се запъти към него. Лъчо го последва, а аз последвах Лъчо. Там се случи същото, без отново да има участие от моя страта върху ел. табло. Най-накрая всички бяха съгласни да си ходим, но не и полицията, която ни пресрещна. Така, бяхме задържани в 5:30 сутринта. Натикаха ни в една малка стаичка. Всичко започна с адски крясъци и бруталност от страна на 4-мата полицаи в стаичката, а Лъчо замалко не се размина и с физическо насилие. Зададоха ни няколко въпроса, на които и 3-мата мълчахме.