Notes

Обичам да виждам името ти да се появява на екрана на телефона ми. Ти ми даде стимул, всъщност ти си моят стимул да се амбицирам и да изкарам шофьорските курсове. Благодарение на това, че ми даде учебника по-рано, аз имах възможността да го прочета един път преди да започнат да ни преподават теорията и с това бях по-напред от другите, които тепърва щяха да започват да го четат. Ти беше моята мотивация да се справя отлично на изпитите, защото исках да ти докажа, че съм упорита и преследвам целите си докрай. Изключително съм ти благодарна, че ми се довери когато ми даде ключовете за колата и пожела да ми помогнеш. Обясняваше ми спокойно, напътстваше ме, научи ме да потеглям бавно и да спирам бързо.
С теб преживях най-хубавите си моменти.
Никога няма да забравя кога и къде те срещнах за първи път и какво се случи след това. Беше 21 юни 2016 г. Имахме среща на паркинга на Биологическия факултет. Ти чакаше мен и Костадин заедно с Вики и Мира. Когато те видях за първи път все едно ток премина по цялото ми тяло. Не можех да откъсна очи от теб. Не можех да стоя далеч от теб заради парфюма ти..беше опияняващ. През тези 4 часа, които прекарахме заедно в Борисовата градина, аз непрекъснато търсех твоя поглед, харесваше ми как погледите ни се засичаха почти постоянно и се чувствах като зашеметена. Отивайки към колата, аз не исках да си тръгвам с Костадин. Исках да продължа да те гледам и да усещам парфюма ти. През цялото време докато пътувахме към вкъщи, аз си мислех за теб. Дали пак ще те видя и най-вече кога. Но бях сигурна, че ще се видим отново. Щях да направя всичко възможно. На следващия ден като се събудих и отворих фейсбук, се почуствах най-щастливото момиче на света. Ти ми беше изпратил покана за приятелство и ми беше писал. Разбрахме се да се видим същата вечер след тренировката ми по карате. Целият ден бях нервна заради предстоящата ми среща с теб. Този път щяхме да се видим само двамата. Реших да отида на тренировката, но без да тренирам. Нямаше да успея да се концентрирам, мисълта за теб изпълваше всичко в мен. Затова трябваше да изпия нещо преди да се озова очи в очи с теб. Обадих се на Валя и се видяхме в едно заведение близо до тях. Изпих една малка бира и усетих как напрежението малко спада. След това ти се обадих и ти казах къде да се чакаме. Ти щеше да дойдеш да ме вземеш. Отново станах нервна. И като те видях как идваш към мен, всичко в мен се преобърна, коленете ми омекнаха и не можех да помръдна. Бях омагьосана. Ти ме целуна по бузите и се запозна с Валя. Отидохме в Хепи и аз си поръчах вино. Говорихме за миналата вечер и за това как и ти също си се почуствал като мен, като зашеметен. След това отидохме у вас.
....
Цялата седмица след това прекарахме заедно. Без другите да се усъмнят в това. Прикривахме се добре.
Никога няма да ти призная, че се влюбих в теб до полуда и че те обичам... много. Колкото и да ме разплакваш, да се държиш ужасно понякога, да ме хвърляш от едната крайност в другата, да плача за теб преди да заспя, да си припомням постояннно моментите, в които сме били заедно, как ме гледаш, аз те обичам. Допреди няколко дена се страхувах да го призная пред себе си, да го изрека на глас, но сега вече мога. Но никога няма да ти кажа, че те обичам. Тогава ще се почустваш силен, че си ме превзел напълно, че съм твоя, че аз съм твърде слаба, защото съм си позволила да те обикна и не преставам да мисля за теб. Ти си последното нещо, за което мисля преди да заспя и първото, когато се събудя сутринта. Ти беше първият човек, на когото исках да кажа, че съм си взела вътрешния изпит. И го направих. Пратих ти смс. Исках да се гордееш с мен, да видиш, че съм успяла. Искам да продължаваш да бъдеш моят стимул и при кормуването. Да взема книжка и да мога да идвам до вас, когато пожелая, без нищо да ме спира. Искам да ти докажа, че мога, че не съм дете и че може би, както веднъж сам каза като бяхме у вас, "може би съм любовта на живота ти". Може и да не ни е писано да сме заедно, но ни беше писано да се срещнем. Точно затова те попитах като бяхме седнали на една пейка в Борисовата първата вечер, дали вярваш в съдбата. Защото аз вярвам, вярвам, че всеки човек, който срещаме и влиза в живота ни, идва с някаква цел. Да ни научи на нещо и след това да си тръгне. Колкото и да не ни се иска това. Аз искам ти да продължиш да бъдеш част от моя живот, докато можеш. Защото ти ме амбицираш и ме караш да се стремя към високото. Нищо, че понякога ме разплакваш.. Дори в момента, когато пиша тези редове, в очите ми напират сълзи, защото слушам песен, която ми напомня за теб и винаги ще ми напомня за теб и за първия път, в който я чух. Come along with me - бяхме в Малашевци, запознах се с майка ти и ти предложи да ме заведеш на битака. По пътя срещна твой стар приятел и в момента звучеше точно тази песен. Гледах те как разговаряш с него и си казвах каква късметлийка съм да бъда до теб. Сега не знам дали съм късметлийка, времето ще покаже. Дали ще бъдем заедно или не.