Notes

Наполедък много често чуваме да се говори за приемането ни в Европейския съюз.Но погледнато географски сме част от Европейския континет,защото Балканите не са само Европа,но са и една от люлките на европейската цивилизация.Балканските земи са едни от центрвете на античната цивилизация и представляват своебразен кръстопът,на кoйто си дават среща различни култури и етнически общности. И България е европейска държава.Нещо повече, България е една от най-старите европейски държави,които продължават своето съществуване и до наши дни.Въпреки множеството изпитания, на койтобурната история на Европейския югоизток е подлагала българите и тяхната държава,нашият народ е отстоявал своето място във времето и пространството,в историята,съумявал да защити културната си самобитност,да преодолее чуждата власт и да утвърди самостоятелното си съществуване като собствена държава.През ранното средновековие се ражда българският народ.Прз Средновековието,благодарение на покръстването и възприемането на славянската писменост,се формира старобълагрската култура със своя специфичен облик и характерни особености. България се оформя като един от най-развитите в културно отношение европейски центрове.Всепризната е нейната цивилизаторска мисия за останалия източно православен свят,чието начало е „Златен век” на Симеон. Ала ордите на османците унищожават една държава и един храбър народ в края 14 век.Българите дълго време дават отпор на завоевателителите съдейставт за спиране на османското нашествие навътре в Европа. Близо пет века този народ запазва своята вяра,своята идентичност,писменост и култура.Като естествени средища на духовен живот през вековете на чуждата власт стават манастирте. Макар и силно ограничена,средновековната книжовност била опазена.Имено из манастирите израснали и първитенародни будители-свещеници и учители.С тях свързваме и дейността на родоначалника на Българското възраждане-Паисий Хилендарски.До 1762г.няма друга творба в духовния живот на българите с подобно значение,запазила
искарата на българското самочувствие,вдъхнала вяра и надежда,пробудила и патриотизма на своите сънародници. Идеите на Паисий за развитие на българската просвета.за духовна и обществена пробуда на българският народ намерили още още по-завършен израз в дейността на Софроний Врачански-една от най-известните възрожденски личости от края на 18 век и началото на 19 век. A Възраждането фактически бележи раждането на българската нация и нейното официално признаване от европейските държави След като Паисиевата история въодушевила българите, че и те имат минало,това забравено минало трябвало да се възкреси.За да могат българите да се усетят една нация,да се отделят от безразличната група”християни”,всяко дете трябвало от малко да расте със знанието кое е и от къде идва народът му. Затова училището станало най-важното средство за пробуждането на българския народ.Тук е мястото да споменем имената на д-р Петър Берон,Васил Априлов,Неофит Рилски,Неофит Бозвели.Заедно с училището като прозорец към новото време и новия свят са се появила нуждатаа българина да чете интересни неща и да научава какво става по света. Пръв се е заел да уреди за българите такова важно нещо учителят и просветителят Константин Фотинов-издател на първото българско списание”Любословие”.Или с училището печатното слово станало стълбичката,по която тръгнал нагоре българският народ.С българското възраждане са свързани имената на много видни наши поети и писатели- Георги Сава Раковски, Добри Чинтулов,Добри Войников,Любен Каравелов,Христо Ботев.Като пряк продължител на възрожденския дух и традиции се явява и Иван Вазов-писателят ,който за пръв път от българските творци става широко известен в чужбина и представя пред света лицето на младата българска литература.Днес младото поколение на България трябва да чувстваме горди потомци на родните будители и учители,допринесли изключително много за културното израстване на народа ни.Достатъчно е да се вгледаме в духа на възрожденската епоха,сътворена от личности,поставили на първо място ценностите:Нация,Отечество,България,за да се почувстваме силни.И тогава в своето ново-след Възраждане историческо рaзвитие на Балканите няма да изживяват
тежко периода на новото приобщаване към „Европа”.И „Европа” няма да бъде образец,
по който се равняваме макар, че и принадлежим от хилядолетия.