Notes

На 25 март се празнува благовещение или Благовец.Както оточнихме празниците имат две нива християснко и предхристиянско.Черковният ,хриситянски празник бшаховещение разказва,че Архангел Гавраил каца на прозореца на Дева Мария под формата на гълбъб и казва,че тя ще роди божия син.Тя е омъжена за Йосиф,който е дърводелец и тя е на 16 години, но бащата на синът й е Бог .В тази религия имаме единство на божественост и дух – може би означава, че човешкото тяло може да се издигне до божествеността – Бог може да се снизи и да се превъплъти в човешко тяло; когато Христос го разпъват на кръста, страданията му са преди всичко телесни и го докарват до отчаяние – идеята е, че всеки човек може да изпита страшно отчаяние от човешките мъки (дори на Христос му се е случило), но след това идва награда, която си заслужава мъките и чакането; съюз между човек и бог издига човека и в частност жената – защото именно тя е носителят на сина божи.

Предхристиянското равница интерпретира благовещение като блага вест,че пролетта се събужда.На този ден дохожда кукуовицата и заедно с лястпвоцата съобщават че зимата си е отишла.От тък идва изразът "като те закука куковица",който позсказва за инициациална магия.25 март е граничен ден в който живота се пробужда има мувствптп за инициацията,затова точно нс този ден може да се постави началото на пролетната обредност.Вярва се още че на този ден излизат змиите и гущерите,който не бива да влизат в двора,защото е на лиша поличба,затова стопанките на къщите и дъзфавали шум,а нариченето е различно във всчки крайща. Издаването на звуци – апотропейна магия,която пази дома и стопаните.На някой места ,но по-рядко,се излълнява и друг обред взема се парцал който се запалва и се обикаля къщата с думите

Ево,азе като съм доле

Ти да си в поле

Като съм в поле

ти да си доле!

Друг важен обичай освен създаването на шум са благовешките песни,който момичете ходят от куща на къща и кзпълняват.Дворепвете се помитали,боклулът се запалвал и идвали момите да пеят.В песните им се споменавала куковицата и около нея се споменава завръщането на самодовите.

Важна част от пролетната обредност е

6 май – Гергьовден – този празник би трябвало да бъде на 23 април, но се празнува на 6 май – някои от празниците все още в съзнанието на хората се празнуват и на двата дни, но Гергьовден си се празнува на 6-ти май.
На христоянско равнище Св.Велокомъченик Гепрги победносец роден в Кападокия от знатни родители.Досгнал висок чон във военната слъжда,а писле по модела на вълшебжните приказки бил мъчен но все оцелявал. Друга версия на житието: имало един змей, който всяка година искал жертва –девойка от семейството на хората от селото. Всяка година давали жертва, за да освободи водите, иначе змея спирал водата и нямало живот в селото. Дошъл ред на царската дъщеря и тогава се намесил св. Георги – пробол змея и тогава потекли три реки: златно жито, руйно вино и мед и масло. Моделът на приказката се повтаря дори и в агиографията. Агиографската традиция е пробита и проникната от приказична особеност. Затова св. Георги се почита като закрилник на армията, защото е воин, който е победил змея. Иначе Георги означава и земеделец. (от гео - земя). Делене на годината от Гергьовден до Димитровден според народа.

Според народните вярвания на този ден се берят цветя всеяко з анешо различно,едни за влдата други за венеца на агнето : за пръв път се изкарват животните на паша, гадае се каква ще бъде годината, на вратите на плевни, хамбари и обори се запалват свещи, обвити със зеленина, както и навсякъде по врати и прозорци. Слагат глог под възглавниците на децата, нощем се събира мълчана вода (добре да се налее в нов съд и когато се налива и се носи в къщата трябва да се мълчи), която се пие през деня. (мълчаната вода е магическа) Много гадания се извършват през този ден – люлеят се на люлки, теглят се гердани и пр. Характерни предмети за всички важни празници (на вратите, които са границата между своето и чуждото – светът навън, трябва да се сложат някакви зелени клонки). Има гадания свързани с инициална магия – пак се смята за някакво начало. Свързва се със Слънцето. На някои места се заравят великденски яйца на нивата, за да подсигурят плодородие. Хвърля се пепелта, събирана от огнището на Бъдни вечер (на Бъдни вечер се подготвя плодородието за следващата година, на Гергьовден започва да се събира). Неотменна част от ритуала е коленето на агне. Дори хората да са бедни и безимотни задължително трябва да намерят начин да допринесат за агнето – може да дадат малко пари или някакъв труд. Ако има свещеник, той осветява агнето. То се храни с подбрани храни и е специално агне.На Гергьовден се заместватгергьовскирв хлядпяе.За тях теябва да се донвсе вода или от мома или от букка във ведро или котел.Когато бушката донесе водата се слага на средата на двора при стожера и идват всички жени и деца.Най-старата налива котела с вода,като налее колото е нижно визимамкитка и поръва всички жени и деца следнкоето обора,кошарата и всички сгради понвреме на обред а се пеят песни.Друг важен компонент е венца,прави се отгвргьовка и гергьовско цвете,койтонсе берат птнполете дон по рано.Слагането на венеца се съпровожда от игри и песни.След ритуала венеца се прибирал вкъщи и се слагал на иконвата.Общата трапеза също и важна част от празника.Датата ....

На тряпезата просъстват абслотно всички селяни заедно и имала за цел хората да си опростят всички грейове и спорове.На масата всяка домакиня носи лафена торба а в нея обееден хляб и вино.Стопанинът носи цедилото със сирение,друг носи агнетп .

Историята за Стоян: Стоян бил толкова беден, че нямал пари да си купи агне- понеже нямал пари и пъхнал в пещта сина си. (понякога Стоян е Тодор, Исаак или Авраам). Затворил го там, за да изпълни ролята на жертвеното агне. След дълго печене, бащата отворил и видял там да стои детето си усмихнато, живо и по- красиво от преди, а до него куп жълтици. Защо трябва да се коли агне и защо е толкова задължително? Идеята за жертвоприношението е поредният архетип. Една от много обичаните митически песни, която е много анализирана е Баладата Вградена невеста –

чешма, стена – голям строеж. Сутрин я строят, нощем се строи – дават си обет, че трябва да вградят някого – старо вярване, че за да стои прав един строеж, трябва в него да бъде вграден жив човек. Варварският стремеж към строеж без морални скрупули – човешкият стремеж към създаване се оказва по-силен от морала.

април на 6ти май, защото патриарх Кирил решил, че на Гергьовден благочестивото група майстори строят нещо от обществена значимост – мост,

на съдбата – отива, виждат я и веднага я вграждат. А Манол върви и сълзи рони. Но

строежът този път изтрайва. – на какво се дължи това вярване – много старо, според което, за да създадеш нещо трайно, здраво и устойчиво трябва жертва и кръв – да се вгради нещо – и жертвата не трябва да бъде квази, полу или имитация – трябва да бъде свързана с обич и чистота – ако искат строежа да изтрае, то трябва да е нещо истински сериозно, което ще отнеме много от теб. Идеята е: дай, за да ти се даде – боговете искат кръв и жертва, те са хищни. Не те оставят да твориш без да откъснеш нещо от себе си и то нещо скъпо и качествено. Старозаветните богове са хищни. Ако искаш нещо в живота трябва да си платиш и то солено – цената му е висока. Този модел за жертвоприношението е с много измерения.

Правят се курбани около големи християнски празници, което е в тежко и върло противоречие със същността на християнството. Христос казва, че не иска жертва, а милост или молитва. Радикална смяна в морала и в отношението, което човек е имал
– колкото е по-висока цената (колкото повече кръв), толкова повече ще ти се радва. Християнството не очаква да жертваш и то някой друг. Какво означава милост и молитва – означава чисто сърце; означава, че, когато казваш дневната си молитва, за да не лъжеш, то ти трябва да си простил на длъжниците си наистина; за да поискаш прошка от бога, то трябва и ти да я даваш на всекиго – бъди милостив.Християнството е одухотворяване на всичко – забравяне на омраза и отмъщение; иска откровеност и откритост
В само един Гергьовден отчитаме двете е жития от християнството; виждаме народната версия с всичките й видове магически практики и черешката на е сделка с върховната субстанция (недопустимо за християнството); песните за св. Георги, който убил змея и потекли трите реки, както и песента за св. Георги, който обикаля по полята и разглежда колко реколта ще има по нивите, както и песента за Стоян.





21 май – Св. Св. Константин и Елена – майка и син според християнският календар – св. Константин е бил император на римската империя (337г.) по време на чието царуване за пръв път е прието християнството като официална религия – Никейският събор 325г. (важна дата).На Никейският събор са определени основните канонични книги на християнството, някои основни догмати на църквата, представени са критериите за канонизиране на някого, за да бъде приет някой за светец. Самият Константин е бил обявен за помазаник Божи, т.е. приживе си се е самообявил за светец. Майка му Елена е останала най-вече с това, че, когато е била на 80г. е предприела пътуване до Йерусалим, намерила е кръста, на който е бил разпнат Христос и го е разделила на три части: една част е отишла на храма на Божи Гроб, една част в Рим и третата в тръгва в посока, която оттук насетне ще форматира културата, политиката и цивилизацията като цяло.
като сложили болен човек пред всеки от кръстовете и пред единия оздравял чудотворно – така разбрали, че това е Христовият кръст.
На предхристинско равище празнка се свързва с нестиарски танци.Интересното е, че точно на определен ден, в България се играят нестинарски танци.
Петко Славейков изследва нестинарите и събира записки от различни места.
Какво правят нестинарите – особена група хора, хем говорят на гръцки, хем на
български – нестинарството не е само български феномен, но е признато от Юнеско за
нематериално българско културно наследство. Предполага се, че изгаряли мъртвите
си. Не празнуват всички християнски празници, а само такива, в които има някакво
присъствие на огъня. Има подготовка за нестинарството, първо се къпят и мият
иконите, а после ги обличат – гола икона се смята, че не е на хубаво. След това се
слагат на дървени тояги. Има цяло шествие и дълга подготовка, но най-същественото е
при залез слънце. Докарват едни коли с дърва, палят клада и очевидците описват
жаравата като доста дебела (8-10см на горящи въгли). Цялото село се събира и
започват да свирят гайда и тъпан (който се държи в параклиса и са вади единствено за
този процес). Звучи музика и в един момент някой от участниците изпада в състояние,
което изследователите наричат “прихващане”- човекът започва да трепери от студ –
това се случва около 21 май, или 3-4 юни по стар календар, навсякъде е топло – но на
хората им става студено, треперят от студ, стават лед студени и изпитват неудържима
необходимост да влязат в огъня. Температурата на горяща жарава е много висока – как
така кожата им не изгаря? Колкото повече нестинари влязат в огъня, толкова повече
грехове ще бъдат изкупени от селото. Остава обяснението, че, когато душата е в
наистина особено състояние тогава биологичните закони или се променят или стават
подвластни на душата. В древността има сведения за жрици около храмовете на
Аполон и Артемида, както и при някои китайски шамани; в Австралия – отново
шамански практики, които приличат на нестинарските. Арнаудов предполага, че култа
към огъня има някакви Персийски произходи и има свързаност с бога Митра – религии,
в които и доброто и злото се почитат – и небето и земята са сили, които са култови.
Едно от основанията на Арнаудов е, че въпросният митраизъм е бил много присъстващ
в римската империя до поне 4в. На много места по света и в древността и в по-
съвременните времена има сходни практики – едните са директно свързани със
стъпване по жарава (Мирча Елиаде също разглежда подобни ритуали в една от книгите
си). Арнаудов намира съответствия и с дервишите, които се въртят или акупунктурата в
Китай. Оздравяването или възможността човек да оздравее би могла да опира и до
психиката – по старо правило първо боледува душата, а после тялото. Очевидците
казват, че краката на нестинарите са почернели до коленете и вътре е ужасна жега, а
танцуващите усещат студ. Питат ги защо, а те казват, че ги тегли сила – какво чувстват –
твърдят, че им е хубаво. Нестинарите не танцуват за пари и смятат, че това е ужасен

грях – те влизат вътре, защото искат да изкупят греховете на селото. Нестинарите
влизат в конфликт с т.нар. огнеходци, които владеят определени техники и танцуват за
пари. Тайната за такива ритуали обикновено се пази с цената на всичко – предава се на
роднини и то на определени, защото се вярва, че, ако някой (например баячка или
врачка) си каже тайната, то той/тя ще загуби магията си. Дори да приемем, че някои от
танцуващите за пари има нещо повече от техника и комерсиалност – те не биха издали
тайната си. Нестинарите са много особени и различни групи.
Има и една друга загадка освен неранимостта на танцуващите. Праформите на това
нестинарство, които са достигнали до нас изключително променени, очевидно са
целяли някакво излизане на душата от тялото и докосването й до нещо по-високо.
Нестинарите открай време са били гонени и преследвани, включително и от гърците –
там са много по-гонени и сякаш гръцката църква е била по-успешна в гоненията си – и
от духовната и от политическата власт.
Още по времето на Петко Славейков владици и свещеници са гонели нестинарите.
Нестинар идва от Хестия, а после Нестия (огън – гнездо, а огнището е това, което
прави гнездото - дом).
Владиката накарал чорбаджията да му се закълне, че няма да пусне дъщеря си на
нестинарските игри – но девойката започнала да вехне и съхне – майката наклала
огън, дъщерята минала през жаравата и оздравяла. И има много сходни истории.
Арнаудов пише: мистиката предполага единство на света откъм духовната сила,
която го движи и възможност за разбиране на всичко скрито, чрез екстаза.
Има много гонения срещу нестинарите, защото се вярва, че тази практика е водена по-
скоро от нисши същества с демоничен произход, а не се свързва с духовност и вяра в
Бога. Допускат, че това напускане на Аз-ът от тялото дава възможността там да се
заселят същества, които не са с божествен характер.