Notes

-Може във целият свят тя да не е най-красивата но за мен беше най-прекрасното нещо във живота ми,някои я
наричаха глезла,а за мен можеше да бъде
каквато си поиска защото я обичах във
всяко едно нейно настроение,бях единственния на който беше дала възможността да я опознае,беше от онези
на които не им пукаха как изглеждат държеше се всякаш никога не е била
наранявана,а дори и да е била,просто се беше научила да прикрива болката си,защото нали знаеш че когато някой
узнае че си слаб започва да се възползва от слабостите ти,рядко можеше да я виддиш тъжна,което за мен беше най-лошото от всичко да гледам тъжните й очи,точно във такъв момент бях сигорен че във тялото на това силно момиче се криеше просто едно крехко невинно и
ранимо създание,което просто се нуждае от любов и сигорност,сгушваше се
толкова силно във мен сеедно се страхуваше от нещо,а прегръдката ми сякаш беше нейния свят във който се
чустваше безопастно,и във който често присъстваше,тя беше момичето което прекарваше повече от времето си у тях сред книгите вместо на вън сред хората,за нея книгите бяха хора които я караха да
се чуства спокойна,а аз бях този който не му пукаше къде е важното за мене беше да бъда до нея,за мен спкойствието беше
тя,по някога изглеждаше различна,карахме се,отблъскваше
ме,всякаш предизвикваше да я оставя,но никога не ми идваше на ума да го
направя,всеки на моето място ако беше направил това щеше да е голям глупак да
изостави съкровище,но аз не исках друг да бъде на моето място,освен мен самият,бях щастлив със нея,момиче което
ценеше малките неща и не се нуждае от много,тази която се радваше на едно
цветята като малко дете току що получило
своя огромен подарък,тази която говореше по малко и се смееше повече,а
за мен смехът й беше лекарството от което най-много се нуждаех,момичето което ме допусна във нейния прекрасен свят..