Notes

Текстът по-долу е на Ив.Славчев, един от присъствалите на инцидента от 08.03.2015. Текстът е публикуван във форума на http://www.befsa.com.


"Ще публикувам моята гледна точка за нещата, надявам се тези които четат да си извадят поука от нашите грешки, за да не се повтарят такива събития... Историята накратко:

С Виктор (чието мнение е публикувано малко по - нагоре) тръгнахме към Картала събота сутринта. След като се оказа че там лифта не работи, както и почти никъде другаде решихме да се качим на Яворов, още повече, че и двамата нямаше да сме на работа следващата седмица и възможности за каране на лифт – много.
Пристигнахме около 14 часа на хижата и се оказа, че там са още 16 човека – общи приятели и познати, с които често или по-рядко караме и катерим. Въодушевени от многото сняг и добрата компания карахме до тъмно по гората и улеите в скиорско ляво.
На другата сутрин (неделя – 08.03) в 8:30 излязохме и направихме следа до горната част на билото – където свършва гората – точно над улеите. След две спускания в левият улей (който падна с десния в последствие) преценихме, че имаме време за още едно спускане в гората. По случайност аз избрах линия, която към долната част на гората има видимост към улея. Когато видях буците на лавината и едно от момчетата, търсещ с лавинен уред по обувки върху лавината (лавината му беше отнесла ските, но той беше успял да се измъкне без да е затрупан) не се наложи да се чудя какво се е случило, спуснах се до него, свалих ските , включих уреда на търсене и се включих. След около 7-8 минути локализирахме сигнал, след още 2-3 сондата намери тяло. През това време се бях обадил на Виктор по станцията да лепи коланите и да се качва при нас да копаем (той беше излязал по- надолу от гората). След 10 минути здраво копаене на около 2,30 метра под снега стигнахме до пострадалия. Беше с лице надолу и глава нагоре по склона. Заради многото сняг се наложи да копаем още почти 10 минути за да успеем да извадим лицето. Общо – 30 мин за цялата акция. За да имаше полза от нея трябваше да сме го изкопали за 10 минути.
Някъде по това време хората, които бяха в хижата и бяха чули по радиостанциите за лавината дойдоха. Установихме, че липсват още 2-ма човека и че още други двама са попаднали в периферията на лавината и са били изхвърлени от нея в страни без сериозни поражения (драскотини и натъртвания и едно ударено коляно в дърво). Двама души останаха да помагат за доизравяне на вече намереният, останалите тръгнаха да търсят други сигнали (трябваше ни много време, докато успеем да извадим изключим уреда на намереното момче за да не пречи).
Аз останах и продължих със CPR, тъй като имаше много хора и не се налагаше да помагам за търсенето. Лавинното поле беше огромно, информация за това къде са затрупаните – никаква. Въпреки това след около 15 минути грубо сканиране бяха открити и двата сигнала в най-долната част на лавината. Оказа се, че единият е затрупан под 2,5 метра сняг, другият – под около 3,5 метра. Сондите не бяха достатъчно дълги, така че останалите бяха намерили най – малкото разстояние с лавинния уред и просто копаеха надолу, докато успеят да намалят разтоянието, за да използват сонда сонда. Бяха намерени и извадени и двамата около 1 ч и 15- 20 минути след падането на лавината. Липса на пулс, дишане, зенична реакция. На всички им беше правен около 40 минути CPR, по – скоро за да сме сигурни, че всичко е опитано, отколкото от реална нужда. А и така или иначе хеликоптер нямаше как да дойде в това време.

Маркирахме местата на инцидентите с GPS и сонди заради валящият сняг, който можеше да затрупа всичко и се прибрахме в хижата около 18:30. ПСС беше сигнализирано още в началото и чакахме да дойдат за да приберат загиналите. Поради обилният снеговалеж този и миналите дни успяха да се качат чак към 11:30 през нощта, след като с много усилия бяха намерили малък ратрак от ВИК (широк 2 м, нормалните са 4 м), който да мине по тесният път и да пробие за да минат шейните след него. На другият ден – транспорт на загиналите надолу, хората без ски след лавината слязохме по утъпкания от ратрака и шейните път.

Изводи, които аз правя и причини за инцидента според мен:
- Пренадъхване заради многото сняг – последните години такъв валеж е голяма радкост и всички се хвърлихме с еуфория и без правилна оценка. Още повече, че улеите, за разлика от гората бяха достатъчно стръмни за да се кара на скорост и ските да изплуват от дълбокия сняг и отидохме натам.
- Липса на формален лидер – нямаше някой с голям авторитет пред останалите, който да каже, че на склона е прекалено лавиноопасно и не трябва да се кара. Понеже всички имахме опит всеки си казваше- „Абе не изглежда съвсем добре, но другите карат по него, а и кой съм аз да им забранявам“. И почти всичи карахме (някои от нас отказаха да поемат риск и караха само в гората).
- Разчитахме на минал опит – почти всички бяхме карали по тези улеи и гори многократно, включително и веднага след и по време на снеговалеж, дори и след предшестващи затопляния и никога не беше имало проблем. Пропуснахме обаче да отбележим, че никой не е карал там след толкова обилен снеговалеж.
- Разчитахме на оценка на лавинната опастност от събота – на 07 – ми всички карахме улеите и бяха стабилни. На 8-ми беше паднал около 40 см нов сняг и времето се беше затоплило с няколко градуса (никога не беше по – топло от минус 3-4 градуса. ) Въпреки това имаше дъска от нов мек сняг, която се цепеше на места и хлъзгаше на места под ските при пантене. Впреки това аз го определих като “sluff” и продължихме да караме. Още повече, че през нощта беше излязъл вятър, който явно е уплътнил област от горната част на склона – мястото, където тръгна лавината, и новият сняг е бил нестабилна дъска в тази част (направи ми впечатление един участък с нещо като дъска, но тъй като беше малък и изолиран го пренебрегнах като опасност). Аз лично смятам, че това е една от основните причини за лавината – малка област с навят сняг, през която някой случайно се е спуснал, търсейки линия настрани, което е било достатъчно да бутне малка лавинка, която да повлече целят не твърде стабилен склон след себе си.
- Прекалено доверие, че лавинните уреди, лопати и сонди гарантират ниво на безопасност – имайки предвид, че почнахме търсенето веднага, пак не успяхме да извадим нито един човек навреме. Само откопаването на всеки един ни отне повече от 15 минути, а ние копаехме доста бързо. В тази ситуация би помогнал само ABS, какъвто никой от пострадалите нямаше. Дори и да имаше – лавината беше изключително тиха – дори тези, които бяха в периферията не я бяха чули да идва, преди да ги удари. Аз също не я чух, въпреки че съм бил на 10 – 20 метра. Не знам дали щяха да дръпнат дръжката на ABS-a (ако имаха такъв) навреме.
- Липса на съгласуваност при радиокомуникациите – въпреки, че доста хора имаха станции не се бяхме уговорили всички за обща честота, а всяка караща група си беше определила нейна си. Само поради чист късмет това не оказа влияние на конкретната акция, но можеше да причини големи проблеми при викане на помощ. Още повече, че някои бяха на модулирани честоти – т.нар. подканали, което не им позволяваше да чуват предавания от други станции дори на същата честота. Ако това е адекватно на ски писта, където много хора предават на свободни канали и има нужда от филтрация, то е абсолютна глупост при каране на такива места, където може да се наложи да викаш помощ.
- Лепяхме коланите на равната част на пътеката преди гората на Погледец. Лавината беше стигнала около 200 м. по – надолу. Ако имаше някой на пътеката в този момент, щеше да се озове под 2 метра сняг. Като цяло подходът към гората, където беше безопасно за каране не беше безопасен.
- Грешка, която само аз направих – не забих ските си прави, когато ги свалих в началото на лавинната акция и се втурнах да търся с уреда, като бързах да превключа веднага режимът на примане, за да не смущавам истинският сигнал. Резултат - при лавинната акция ските и щеките бяха затрупани и така и не ги намерих след това. Ако ратрака не беше минал да утъпче пътя, нямаше да има с какво да сляза. Ако пък ми трябваха ските за да организирам спасяване на някой или да спасявам себе си....

Като заключение – в следствие на грешна преценка и лошо стечение на обстоятелствата загинаха трима наши приятели. Те не бяха по – безрасъдни или лошо подготвени, бяха единствено с по – лош късмет. На тяхно място можеше да е всеки друг от групата. Какво е усещането да изкопаваш човек с който си живял в една палатка къде ли не след като е бил под снега повече от час – надявам се на никой да не му се налага да разбира.
Сега остава да се правят изводи, да подкрепим семействата им доколкото можем и да се сещаме за тях, когато сме по белите склонове....

ПП: Нарочно не съм писал имената на останалите участници. Според мен всички реагираха адекватно и бързо. Горното тълкувание на станалото е моя интерпретация и се извинявам, ако съм написал нещо невярно – това е, което си спомням."