Notes

Песните, които качвам в Spotify са такива, каквито ми харесва да слушам. Не е нужно да relate-вам всеки път и то на всяка дума. Историята, която разказват песните, те въвлича в друг свят просто. Понякога е за забава, друг път за нещо, което и аз изпитвам. Направих плейлистата Nocturnal, за да качвам по-бавни песни там, но след това исках да ти я подаря. В последствие станах твърде взискателна, защото исках да е нещо, което ми харесва на 100 % и описва с точност чувстата ми. Осъзнах, че скоро нищо няма да кача песен поради това. След това пак я направих да е просто песни, които ми харесва да слушам вечерта, и така няколко пъти я променях. От плейлистата Releases качвам нови песни, както споменах по-горе - не на всяка relate-вам. Някои просто ми харесва как звучат. Някои споделят моето мнение, а някои само частично успяват да постигнат това. Сега ще продължа по същество.
Мисълта за нас заедно изглежда привлекателно в главите ни, но реално това е плашещо и невъзможно. Промених се толкова пъти, в опит да я направя нещо повече от фантазия. Осъзнах, че колкото пъти и да се променя, ако няма компромис и от двете страни, нищо няма да постигна. Искрено съжалявам, че не успяхме да я превърнем в реалност. Но за сметка на това беше едно вълшебно чувство и изживяване. Беше една вълшебна мечта. Благодаря, че топли сърцето ми, че ме промени, и че ми показа, че съм нещо повече от това, което виждах. Разбира се, все още има над какво да работя, но усещам, че вече съм на правилния път.
През сълзи пиша всичко това. В момента плачат очите, сърцето, но най-вече душата ми. Убедена съм, че знаеш какво е да плаче тя. Когато изгубиш или оставяш някого, когото тя обича толкова много. Ти си изключително умна и изключително красива. Искам никога да не се съмняваш в тези две неща. Както казах и преди, в теб живее вселена. Затова заслужаваш и най-доброто, а аз далеч не съм най-доброто както и да го погледнем. Ще си намериш някой по-търпелив, а аз някой, който да ми се довери. Да, ще допусна грешки, но нека ги допусна ако в замяна ще мога да обичам и да получа същата обич.
Сега като се замисля, в 10 клас дори не си представях, че мога да се влюбя в представител на същия пол. Аз съм вярваща и ако някой ми беше казал това тогава - нямаше да му повярвам и щях да го намеря за абсурдно и невъзможно. Прекарах 1-2 месеца във вътрешни спорове с мен веднъж щом го осъзнах. Накрая стигнах до заключението, че Бога, в който вярвам, е справедлив. Следвайки тази логика, то Той не би имал нищо против това двама души да се обичат. Намерих случилото се за доста иронично в началото. Предполагам, че животът намира начин да ни тества и да ни покаже колко много грешим. Радвам се, че това стана и с мен. Почнах да гледам по-често на нещата и решенията, които вземам, от няколко гледни точки, дори и да са в разрез с моите вярвания (много по-лесно можеш да се поставиш на мястото на другия по този начин).
Мислех си да завърша с нещо клиширано от типа на: "Ще кажа последни две неща, които никога не си представях, че ще кажа в едно изречение (обичам те, сбогом)". Но в последствие се отказах, тъй като се замислих и осъзнах, че човек никога не знае какво ще му поднесе съдбата. Затова ще завърша с нещо, което знам със сигурност:

Обичам те!